Българска книга

Началото на българската книга

Началото на българската книга косвено поставят братята Кирил и Методий със създаването на българската азбука. След смъртта им през 886 година в България идват техните ученици Климент, Наум и Ангеларий, които са посрещнати с отворени обятия от новопокръстения княз Борис I. Ангеларий скоро умира, а князът изпраща Климент в Охрид, а Наум остава в столицата Плиска. Те създават двете старобългарски книжовни школи – Охридска и Преславска. В тези две първи средища на писмеността и българската книга започва да кипи бурна литературна и книгоиздателска дейност.

Българската книга през Средновековието

Първите книги на български език се появяват след 886 година. Типично за Средновековието, българската книга в началото има изключително религиозна насоченост. В този период българската книга съдържа предимно преводи на Библията и свързаните с нея книги – жития, требници, молитвеници и др. Съществуват и авторски текстове, които представляват предимно жития и похвални слова на светците, но поради тогавашната традиция авторите да не се подписват под произведенията си, не може да се твърди със сигурност кои от запазените текстове в българска книга са преводи, кои са преработки и кои са оригинални авторски произведения.

Въпреки традицията за анонимност, българската книга понякога е била подписвана. Едни от първите автори, писали българска книга между IX и XVIII век, са Климент Охридски, Черноризец Храбър, Наум Преславски, Константин Преславски, Владислав Граматик, Григорий Цамблак, Йоан Екзарх и др.

До XV век, когато се появява книгопечатането, българската книга е ръкописна.  Буквите, илюстрациите и украсите по страниците ѝ са изписвани и изрисувани на ръка. Подобно на всички други книги от този период, тогавашната българска книга е направена от пергамент – специално обработена животинска кожа, употребявана през средните векове за писане. Едва през XIV век пергаментът започва постепенно да се замества с хартия и от началото на следващия век вече няма запазена българска книга, написана на пергамент.

Първата печатна българска книга

Първата печатна българска книга се появява през 1651 година в Рим. Тя е отпечатана на кирилица. Тази важна българска книга се казва „Абагар” и е издадена от Филип Станиславов, който по-късно става католически епископ в Никопол.

„Абагар” е доста скромна българска книга, състои се от 5 големи листа, а текстът е отпечатан само от едната им страна, в четири колони. Има и изображения на светци.  В първата българска книга всъщност са поместени няколко непризнати от католическата църква молитви и религиозни разкази. Името ѝ идва от включеното в нея апокрифно послание на едеския цар Абагар до Иисус Христос.

Началото на възрожденската българска книга

Има една българска книга, която толкова ярко се разграничава от останалите около нея, че се превръща във вододел на цялата ни литература. Това е познатата на всички ни знакова българска книга „История славяноболгарска” на монаха Паисий Хилендарски, която е написана в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 година.

За пръв път в българска книга се пише не за божественото, а за светското – за народа, за възраждането му и за освобождението му от Османско владичество. Литературоведите са единодушни, че тази българска книга дава началото на съвсем нов тип литература, наречена възрожденска.  Тя става популярна много бързо, започва да се преписва, да се разпространява и да влияе на народното самосъзнание.

Българската книга през Възраждането

В края на XVIII век, макар и малко по-късно, отколкото в западна Европа, в България се появяват нов тип личности. Това са типичните възрожденци, жадни да опознаят света извън религиозните норми. Те се учат от ренесансовия Запад и малко по малко литературата придобива изцяло нови функции – да бъде изразител на едно ново национално съзнание по нов, светски начин. Така в българската книга започват да се появяват нови жанрове като разказ и повест, ода и балада, драма и комедия. С течение на времето старите жития и похвални слова отстъпват изцяло мястото си на новите потребности от съдържание на българската книга,  а към края на XIX век българската книга разполага с всички образци на всички жанрове на светската западна литература. Най-известните писатели и поети в българската книга от този период са Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов, П. Р. Славейков, Добри Чинтулов, Найден Геров, Васил Друмев, Илия Блъсков, Васил Априлов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, братя Миладинови.

През Възраждането училищата придобиват изключително значение и българската книга от този период често представлява учебник по писане, по смятане, по естествени науки. Първият учебник е „Буквар с различни поучения” (познат повече като „Рибния буквар”) на д-р Петър Берон. Той пише и учебници по краснопис, геология, философия, астрология, физико-химия.

Българската книга след Освобождението

След Освобождението българската книга вече е набрала мощ и популярност и продължава да се развива с бързи темпове. По страниците ѝ започват да се появяват все повече и повече нови текстове във всички жанрове от световната литература. Българската книга след Възраждането е в крак с европейските литературни течения, но има и свой собствен облик, пречупена през призмата на българщината и националния ни мироглед. Известните имена от този период на българската книга са десетки и всички те са четени и до днес. Това са Мара Белчева, Елисавета Багряна, Дора Габе, Атанас Далчев, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Захари Стоянов, Елин Пелин, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Христо Смирненски, Чудомир, Леда Милева и много други.

Българската книга между 1944 и 1989 година

В този период българската книга е подвластна на новата политика в държавата. Преди да бъде издадена, всяка българска книга бива щателно проверявана дали отговаря на изискванията на литературния реализъм и на социалистическото общество, които са критерий за качество. В този период се появяват нови блестящи имена, които въпреки всичко правят българската книга още по-завладяваща и модерна. Това са Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Валери Петров, Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Павел Вежинов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Ивайло Петров и други.

Българската книга след 1989 година

Съвременната българска книга е изключително разнообразна. В нея има образци на брилянтна художествена литература, религиозна литература, научна и научнопопулярна литература, публицистика, документализъм. Много съвременни автори биват превеждани по цял свят и така популяризират българската книга. Известни имена от областта на съвременната художествена литература  са Георги Господинов, Любен Дилов – син, Людмил Тодоров, Миглена Николчина, Мария Станкова, Здравка Евтимова, Милен Русков, Захари Карабашлиев, Марин Бодаков, Георги Бърдаров, Мария Лалева и много други.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share This

Сега можете да спечелите безплатна аудио книга!

Включете се към нашия абонаментен списък, за да получавате безплатни аудио книги, новини и промоционални оферти, които са достъпни само за нашите абонати.

Благодаря ти, че се вклюючи! До няколко минути ще получиш имейл, от който ще разбереш повече за историята на сайта и за какво се борим.Докато пристигне, можеш да изтеглиш откъс от аудио книгата на Дейл Карнеги - Как да преодолеем безпокойството от този линк: https://www.dropbox.com/s/f7b3nebjgkw56d7/YT_KARNEGI.mp3?dl=0Благодаря ти,че ни се довери!Ако имаш някакви въпроси, аз съм на разположение да ги отговоря! Можеш да използваш формата за контакти тук: https://audiobookbg.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82/ , за да ми пишеш.Желая ти прекрасен ден,Светослав