Емил Георгиев – Лангария

“Емил Георгиев – Лангария се отличава с добре построена композиционна цялост.

Условно може да се раздели на две части, в които се проследява битието и съдбата на героите. В началните глави само се загатват главни действаши лица, за сметка на патетичност и описателност. Част от фигурите са по-скоро събирателни образи, въвеждащи читателя в битието и топологията на последващите герои и събитията около населените места, в които живеят.

Емил Георгиев – Лангария

Разказите в Емил Георгиев – Лангария постепенно се персонализират. От безименни герои, читателят се запознава с отделни личности, натоварени с битийност. Интересна е идеята за проследяване съдбата на главните герои в няколко непоследователни разказа. Очертава се и главният герой – Елим, присъстващ от петата глава до епилога. Той и образите на поддържащите герои са напълно и достатъчно разгънати, а за останалите не е пропусната връзката между минало и настояще в живота им.

Емил Георгиев – Лангария

За сметка на героите, природните пейзажи и топологията на събитията е описана твърде подробно. Действията са отразявани чрез разнообразни изразни средства – от бегло загатване до изпълнени с педантичност. С развитие на повествованието става ясно как героят е попаднал в дадена ситуация или място. Главите често пъти завършват твърде бързо – развръзката е кратка и подчертава категоричността на авторовото отношение към събитията в Емил Георгиев – Лангария

Много добре е разработена идеята за животните и местата като символи, носещи самобитност. Всяко животно се появява в точния момент и всяко действие е на точното място. Второстепенните герои са не по-малко натоварени със самобитност и точно ситуирани.

Местата, на които героят среща животните и второстепенните фигури на Емил Георгиев – Лангария са подбрани много добре. Също така всички символи са точно подбрани и поставени адекватно в разказите на Емил Георгиев – Лангария.

Композицията на Емил Георгиев – Лангария е напълно завършена. Разделена е на две с условната граница – мира между войните. Това всъщност е началото му, но с разширена описателност. Този похват насочва гледната точка на читателя за по-добро разбиране на образите, местата и тяхното развитие във времето.

Емил Георгиев – Лангария

Войните са своеобразан отглас и обобщение на реалностите от епохата.

Емил Георгиев – Лангария

Родовата памет, пренесена през вековете, ни загатва за стила, езика и изразните средства на съвременниците й в Емил Георгиев – Лангария.

Епилогът ни хвърля отново в прегръдките на чувствата и съпреживяванията, породени от всичко, разказано до тук. Впечатляваща е връзката между него и мотото на Емил Георгиев – Лангария!

30. Емил Георгиев – Лангария (Аудио)

или вълшебството в приказен роман за възрастни

        Емил Георгиев – Лангария е нещо като историческа приказка. Прекрасни описания на природата, образи, които избуяват постепенно в текста и придобиват ясни очертания с действията си. Самият изказ е от някога използващи се думи като т’урне, люде, дзверове, деде, одър, невеста др. Изреченията вървят сякаш поднесени закачливо и с особена музика в тях. Сякаш се лее народна песен. Пример: „Милена с помощта на майка си, грижовно облечена, заставаше край портата, момък с китка да чака”. Няма фактология, но е налице приказна история със звученето на песен. Има свой собствен ритъм, който увлича и те пренася успешно в друг свят. В надпреварата на мъжете от Емил Георгиев – Лангария има мъжественост и сила, някакво, ако мога да го нарека „джентълменство”. Посланието за това, че е добре да се поддържат приятелски отношения между отделните „вождове” е силно предадено. Опитът в боя се предава чрез учение, бойното изкуство се учи от опитни бойци. Няма действия, в които пряката реч да се набива в очи. Да дразни или да преобладава по начин, по който да се натрапва. Текстът се лее леко, свободно и митологично, ако може да бъде наречено така. През цялото време на прочита чувах гласът на писателя, в Емил Георгиев – Лангария се разказва къде меко, къде по-остро, но ясно се чува как разказва песенно. В отделните случки има и истории в историята, т.е. налице е преминаване към разказана притча или легенда. Откриваш не само една девствена природа или свещени места, тук има и мъдрост и святост и силата на митичното и приказното те покорява. Прибягва се до съветите на по-старите хора, което своего рода е начин да се покаже на потенциалния млад читател, че старите хора са по-опитни и може да се вслушват в съветите им.   В Емил Георгиев – Лангария има голяма доза специфична виталност, стигаща до идеалистични образи и идеи. Местата за вземане на решение или чуване на мнението на някой от знаещите са особени, силни и се акцентува върху имената им и описанията им. Връзката между отделните герои не се прекъсва, независимо от пестеливостта на случката на определни моменти.     Авторът има ясна позиция при приключване на дадено действие в Емил Георгиев – Лангария, не го налага крайно, но се чува категоричният му край, според него самия. Важна е паметта на рода, важно е да се помни, важно е да не се забравя откъде си тръгнал, независимо къде отиваш. Бих определила Емил Георгиев – Лангария като роман-приказка или народна приказка с елементи на предание. Приказка в която героите са със строги индивидуални черти, обособени и с разкрита душевност. Емил Георгиев – Лангария

Епилогът е чувствено прелетяване по стъпките на случилото се. „Ездач на кон по небето да върви” – така завършва приказката-роман. С надежда за сила, с надежда, че миналото се помни, че по звездите се пише историята, че в родовата памет остават следите от някога и че бъдещето зависи единствено и само от нас! Емил Георгиев – Лангария”

     Лили Спасова, писател

Емил Георгиев – Лангария Аудио книга от Audiobookbg.com