Рада Маринова – Приказка за една песничка (Аудио книга)

0.00лв.

Чуйте цялата аудио приказка на Рада Маринова – Приказка за една песничка:

Продължителност: 6 минути

Категория:

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ПЕСНИЧКА – Рада Маринова

 

Отдавна, отдавна, преди много години

с точно толкоз лета и с по-малко зими,

в една чудна страна сред зелени гори

живеели хора от добри по-добри.

Там всяко дете, вместо куче и коте,

си имало песничка с няколко ноти

и с няколко думички смешни и кратки

като домашната работа в стара тетрадка.

Всяка песничка греела в свой собствен цвят,

притежавала вкус, топлина, аромат

и било невъзможно да усетиш дори

в нея нещо лютиво или да горчи.

 

Ала ето веднъж, неизвестно защо,

едно кротко момченце на колело,

което си карало съвсем отговорно,

/но колелото, изглежда, било непокорно/,

паднало някак, подул му се палеца,

заплакало тъй, че събрало навалица

и додето край него всички се щурали,

момчешката песничка за миг се изгубила.

-Тук беше доскоро! Кажете, къде

е моята песничка като синьо море,

с бялото корабче и с плажа безкраен?

Навсякъде питало, но никой не знаел.

Скрило се слънцето и отминал денят.

Дошла вечерта, а с нея- сънят

и решило момченцето, че вместо да спи,

своята песничка от беда ще спаси.

 

Речено-сторено. Взело фенера,

сложило якето да не трепери,

защото макар че навън било лято,

вечер ставало доста студено в гората.

Излязло навън и по тънка пътека

поело нататък между тъмни дървета,

които на вид били страшни, обаче

изпълнявали строго защитна задача.

Внезапно дочуло едно тайнствено доо,

сякаш тръгвало корабче с бяло платно

и детето се втурнало с радостен вик.

-Тук съм- извикало- песничке, спри!

След няколко крачки станало ясно,

че туй не е песничка, а Нещо опасно,

голямо, космато, зло, страховито,

гладно и значи ужасно сърдито.

Момченцето страшно се разтревожило,

но дървото наблизо клон му предложило-

високо над всичко да се покатери

и спасение сигурно да си намери.

Врагът му бил хитър и крайно злодейски.

Действал изглежда по план тилилейски,

защото най-горе, без да трепне дори,

се блещело Нещото с две жълти очи.

Нямало време за ох и за ах!

Не бил подходящ моментът за страх,

а и трябвало първо да го поздрави:

-Аз съм Еди Кое Си Момченце. А ти?

Как е тук времето? Валял ли е сняг?

От какво е направен? Ще има ли пак?

Изобщо, въпроси, от които така

Страшното Нещо го заболяла глава,

че казало тихо : -Аз предпочитам

по-малко думи. Още колко ще питаш?

Въпросите трябва да са един или три.

Все пак съм бухал. Нямам двеста глави.

-Ти си Бухал! – Момченцето викнало жарко.

-Ами да! Да не мислиш, че съм шишарка!

-Тогава те моля да ми отговориш!

Виждаш ли долу една песен отгоре?

Но бухалът сякаш не обърнал внимание

и настъпило пълно среднощно мълчание.

После внезапно ветрецът изтичал

по барабанчето, дето небе го наричат,

звъннала арфата на върбата по-смело,

тревите с цигулките, шипката- с чело ,

тръстиките с флейти и с кларинети,

навярно от близкото езеро взети

и от радост немирната, малка луна

си разсипала чашката със светлина.

 

От хиляди капчици заблестяла гората.

Седемцветна дъга се извила сред мрака

и тържествено нейният светъл роял

с властен и точен глас прозвучал.

Разтрило момченцето с юмруци очички.

Дървета там нямало- само чертички

черни и бели, с които чудато

си играели заедно радостта и тъгата.

 

Омагьосано слушало тази музика то.

Сънувало, сякаш у дома си било,

чак до утрото бистро, когато разбрало,

че наистина в свойто креватче е спало

и открило ведна́га, щом се събудило,

че малката песничка не се е изгубила,

а през цялото време като сиво перце

трептяла в доброто момчешко сърце,

защото дочуло до, ми, сол, до, ми, сол,

само че ми било вече с бемол,

с някаква малка секунда по-кратко,

но важно условие за голяма загадка.

 

От радост момченцето с глас се засмяло

и ето че ми пак станало бяло.

Следователно вече имало две

песнички с корабче и синьо море,

обаче едната по-голяма била́.

Аз не бива да казвам точно коя

и самички ще трябва да го узнаете,

но ще допълня още нещо накрая.

 

Ако някога пак прояви колелото,

/тъй както се случва често в живота/,

своя нрав непокорен и си ударите палеца,

не допускайте, моля, да стане навалица,

а се вслушайте в своята песничка, дето

ви води по тънка, среднощна пътека

навътре в онази вълшебна гора,

недалеч от сърцето и почти до съня.

 

КРАЙ

 

 

Отзиви


Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Рада Маринова – Приказка за една песничка (Аудио книга)“


Share This

Сега можете да спечелите безплатна аудио книга!

Включете се към нашия абонаментен списък, за да получавате безплатни аудио книги, новини и промоционални оферти, които са достъпни само за нашите абонати.

Благодаря ти, че се вклюючи! До няколко минути ще получиш имейл, от който ще разбереш повече за историята на сайта и за какво се борим.Докато пристигне, можеш да изтеглиш откъс от аудио книгата на Дейл Карнеги - Как да преодолеем безпокойството от този линк: https://www.dropbox.com/s/f7b3nebjgkw56d7/YT_KARNEGI.mp3?dl=0Благодаря ти,че ни се довери!Ако имаш някакви въпроси, аз съм на разположение да ги отговоря! Можеш да използваш формата за контакти тук: https://audiobookbg.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82/ , за да ми пишеш.Желая ти прекрасен ден,Светослав